Bulgaria / България

Независимите онлайн медии в България са в криза през последните няколко години на фона на пандемията от Covid-19, както и вследствие на т.нар. Закон „Пеевски“ (2018 г.), който изисква доставчиците на медийни услуги да се регистрират към Министерството на културата и да декларират подробна информация относно източниците им на финансиране. 

Поне две медии   – „Бележникъ“ и „Габрово Daily“, съответно от гр.  Добрич и гр. Габрово – са фалирали и прекратили дейност, независимо от факта, че са сред най-популярните регионални медии в България. Мнозина медийни организации като сдружението „Маргиналия“, се намират в затруднено финансово положение. И други, като „Биволъ“, са изправени пред дела „шамари“ или стратегически съдебни дела, с цел ограничаване на гражданското участие (т.нар. strategic lawsuits against public participation, SLAPPs), които застрашават потенциала им да информират читателите за в бъдеще. Междувременно, и мениджъри в по-големите медийни проекти и комуникационни агенции се оплакват от спад в приходите от реклама.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Медийни организации в Регистъра
23
Вид организация
  • със стопанска цел: 45,5%
  • с нестопанска цел: 31,8%
  • хибридна: 18,2%
  • все още не е учредена/регистрирана: 4,5%
Пол на основателите
  • Мъжки: 51,0%
  • Женски: 49,0%
Медиен обхват
  • Хиперлокални: 0
  • Международни: 5
  • Локални: 0
  • Национални: 15
  • Регионални: 3

На фона на явлението, което мнозина нарекоха „тенденция на изчезващи медии“ вследствие на пандемията, икономическата нестабилност, дезинформацията и войната в Украйна, се появяват все повече нови видове независими медии.

Докато през последното десетилетие традиционните (корпоративни) новинарски медии продължават да си съкращават персонала, независимите дигитални медии процъфтяват из цяла Европа, като запълват) създаващия се информационен вакуум в изолирани райони, привличайки обезверени аудитории и въвеждайки нови начини за споделяне на  информация.

Независимо от политическите, икономическите и езиковите различия, характерни за над 40-те държави от континента, в които проведохме настоящото проучване, 540-те независими национални  дигитални медии, включени в регистъра ниProject Oasis Europe, са изправени пред много сходни предизвикателства и възможности.

Някои от ключовите ни изводи са:

  • Тези медии използват социалните мрежи, за да се насочат към по-млада аудитория, изпращат уведомления на новини чрез чат приложения като Viber и Telegram, за да избегнат цензурирата. Също така, те насърчават и обучават т.нар. граждански журналисти, за да достигат до общности с недостатъчно медийно покритие.
  • Над 85% от тях заявяват, че сред ключовите области, предмет на тяхното отразяване, са социалните тематики и правата на човека, включително теми, свързани с миграцията, бежанците, половата идентичност и феминизма.
  • Над 50% от тях заделят средства за разследваща журналистика, а много от тях си сътрудничатс чуждестранни медийни партньори, за да отразяват и събития зад граница.
  • Над 58% от основателите, издателите, ръководителите и главните редактори на медийните проекти, включени в настоящия доклад, са жени. Тези новинарски екипи развиват интензивнa дейност и повечето от тях имат двама или повече съоснователи.
  • Медийните проекти, които включват, както мъже, така и жени в новинарските си екипи, декларират най-високите приходи, като средният показател възлиза на 509 740 евро годишно.
  • Онези от тях, които специално инвестират в бизнес развитието, изграждат по-устойчиви финансово медии.. Медиите, които имат поне един служител, занимаващ се с фондонабиране и финанси, декларират шест пъти по-големи средни годишни приходи спрямо тези без назначени служители на подобни длъжности: 598 539 евро в сравнение с 95 629 евро.
  • Над половината от включените медии в настоящото проучване са организации с нестопанска цел. Много от дружествата, които извършват  стопанска дейност, инвестират повече в производство на журналистически продукти, отколкото в генерирането на приходи. 
  • Сред медийните организации с нестопанска цел, основните източници на приходи са от безвъзмездно грантово финансиране, индивидуални дарения, членски внос и абонаменти (в този ред). Сред предприятията, звършващи търговска дейност, основните източници на приходи са от: реклама, абонаменти (PayWall-ове) към уеб сайтове и безвъзмездни средства.
  • Разнообразието в приходите е ключов фактор, но прекалено многото източници на финасиране не водят непременно към по-голям успех. Изчислено е, че установяването на между два и шест източника на приходи представлява най-оптималния вариант за постигане на финансова устойчивост и независимост.
  • Регионалните дигитални медии варират от стартиращи малки фирми или НПО-та, управлявани от доброволци, отдадени на аудиторията си, до високо печеливши мултиплатформени холдинги, които генерират милиони гледания на страници всеки месец и печелят милиони евро годишно.
  • Въпреки че малко на брой са медиите в настоящото проучване с над 20-годишен опит на пазара, повече от половината са стартирали изданията  си в последното десетилетие. Най-голям брой медии в проучването, са създадени през 2016 г.

Устойчивостта е трудно достижима и няма лесна рецепта за успех. Въпреки това, много от ръководителите на медийни проекти, които интервюирахме, доказват, че е възможно да се намери необходимата подкрепа,, за да могат да служат на своите аудитории. .

„Без олигарси, без стени за плащане. Само Вашите дарения и нашата работа“ – това е мотото на чешката национална дигитална медийна платформа Deník Referendum, създадена през 2009 г. Главният редактор Якуб Паточка (Jakub Patočka) ни разказа за методите си: „Читателите, които желаят да коментират [в секцията за коментари] под статиите ни, заплащат такса. Този подход генерира скромен приход и също така спомага за  поддържане на дискусията.“

 

Кооперативните медии, финансирани чрез членски внос, представляват интересен бизнес модел при някои от изданията в нашия регистър. В Обединеното кралство, членуващите в кооперативната медия „Бристол Кейбъл“ (Bristol Cable) са също така и „демократични акционери“. Това означава, че те могат да присъстват на годишните общи събрания, да гласуват за издателски кампании и да се кандидатират  в борда на неизпълнителните директори.

Повечето от медийните сдружения, които сме картотекирали за нашия регистър, са учредени от журналисти, често с ограничени ресурси и управленскиопит, но въпреки тези (и много други) предизвикателства, много от тях заявяват, че очакват бинесите им да се разраснат в идните години.

Някои от тях са добре познати на читателите, работещи в медийния сектор , но сме сигурни, че ще се натъкнете и на изненади сред многобройните вдъхновяващи примери, които открихме из цялаЕвропа.  Това в никакъв случай не означава, че първото издание  на Project Oasis обхваща всички медии, които заслужават да бъдат включени в европейския ни регистър.

Много от изводите от настоящото проучване съвпадат с наши предходни изследователски проекти. И за да предоставим по-широк контекст и повече отправни точки за сравнение, ние анализираме още повече  горепосочените ключови изводи, в доклада, който следва.

Този изследователски проект е проведен по методология, която разработихме в SembraMedia, когато започнахме да систематизирамеподобни видове медийни проектив испаноговорящи общности в Латинска Америка, Испания и САЩ през 2015 г. Откакто стартирахме Project Oasis Europe през 2022 г., над 60 души са работили по него, включително 34 изследователи с опит на местните медийни пазари, които картотекираха, анализираха и проведаждаа интервюта на над 30 езика.

Важно е да се отбележи, че този доклад и регистър на медиите не обхваща окончателен и пълен списък на всички независими дигитални медии в Европа. Надяваме се това да е едва първата стъпка от изследователския проект, който ще продължим да надграждаме. 

Вдъхновени сме от иновациите, решителността, куража и често награждаваната журналистика, създавана от ръководителите на медии, които великодушно отделяха  време отнатовареното си ежедневие, за да говорят с нашите изследователи.

Както заключихме и от предходните ни проучвания, популяризирането на различните видове медийни проекти, включени в регистъра на Project Oasis, може да помогне на основателите им да обменят опит, да уговарят колаборации и да получават по-голяма видимост и признание средорганизации, които биха могли да окажат жизненоважната подкрепа, от която се нуждаят и която заслужават, за да продължават работата си.

Свобода на пресата

България се изкачи в индекса за свобода на медиите на „Репортери без граници“ с 21 места през 2022 г., като от 112-то място през предходната година премина на 91-во. Страната бе смятана за  пример за „завладяване на държавата“ от медиите между 2009 и 2021 г. по време на управлението на бившия министър-председател Бойко Борисов, който изкара няколко мандата начело на правителството и бе обвиняван за връзки с мафията в миналото. “Времето, през което заемаше поста беше белязано от спад в свободата на медиите и някои от тях бяха използвани за упражняване на политическо влияние“, отбелязват от „Репортери без граници“.

По време на режима на Борисов  мнозина собственици на медии   бяха обвинявани, че колаборират с  правителството и въвеждат автоцензура в редакциите си. По този начин, те  избягваха да критикуват властта и да публикуват разследвания за    за корупция в правителството на Борисов. Същевременно, български политици са обвинявани, че финансират със средства на  Европейския съюз (ЕС) медиите, които са лоялни на  правителството.

Ключова фигура по време на кабинета на Борисов е скандалният медиен магнат и депутат  Делян Пеевски, от политическа партия ДПС. Предполагаемо медийно и финансово сътрудничество между управляващата партия на Борисов и  ДПС постави медийния сектор под голям натиск.  Междувременно журналисти, разследващи случаи на корупцията, обвиняват медиите, свързани с Пеевски, че организират клеветнически кампании срещу тях и тяхната дейност. . Пеевски, който бе санкциониран по Закона „Магнитски“, е обвинен в търговия с влияние и участие в корупционни схеми. 

Дори след края на ерата  “Борисов”, приближените на Пеевски продължават да дърпат конците в България, като се твърди, че неговото влияние се разпростира от медиите до съдебната власт.  

Пазарна структура и надмощие

Българският медиен пазар бе тежко засегнат през 2009 г., след голямата финансова и икономическа криза. Водещи инвеститори в българския медиен сектор като “Вестддойче Алгемайне Цайтунг“ (Westdeutsche Allgemeine Zeitung) и „Нюз корп“ (News Corp) напуснаха пазара, а медийни магнати като Пеевски активно придобиваха тези медии от тях, акумулирайки  влияние. 

През последните няколко години, България бе критикувана за прекалената концентрация и дори  монополизиране на медийния сектор, като олигарси, свързани с правителството се опитваха да придобият  все повече медии, което често след това водеше  затварянето им и съкращаването на журналистите, работещи в тях. 

Медийният сектор в България е под обстрел, както се подчертава в годишния доклад за свободата на пресата в държавата от Асоциацията на европейските журналисти – България. През ноември 2022 г. бе отправена нова атака срещу независимите медии от лидера на проруската ултранационалистическа партия „Възраждане“ – Костадин Костадинов, който предложи законопроект, подобен на известния руски закон за „чуждестранни агенти“, включващ потенциални санкции за медиите  , които получават финансиране от чужбина. 

През последните две години събитията като протестите в Беларус, Руската федерация и Казахстан, както и хибридната война на Русия срещу Украйна доведоха и до една нова тенденция – българските медии започнаха да създават канали в чат приложенията като „Телеграм“ , което е отдавна широко използвано в бившите съветски държави. Освен това, войната в Украйна най-накрая докара украинската телевизия в България – някои от доставчиците на телекомуникационни услуги включиха украински   канали в пакетите си.

В указателя са включени двадесет и три профила на национални онлайн издания   от България.  

Някои от тях, като „Факти“, „Актуално“ и OFFNEws  са истински пример за постигане на финансови успехи в медийния сектор. След 5 – 10 г.  усилена работа, броят на служителите в нюзрумовете им се е увеличил, нараства и портфолиото от   уебсайтовете  в медийните им групи наравно с приходите от реклама. Друга медия – „Булевард България“ постига финансови успехи само след две години дейност. Читателските аудитории, приходите от реклама и общите финансови показатели на тези медийни групи предимно се увеличават.

Въпрос, който е широко дискутиран от медиа мениджърите, основатели, , управители, издатели и главни редактори, интервюирани от Project Oasis, е  законът „Пеевски“ – – влязлата в сила законодателна инициативата  се възприема като “убиецът” на на кампаниите за фондонабиране и  дарения. 

На всичкото отгоре, през 2021 г. се наблюдава бум на  SLAPP-делата  срещу медиите. Такива има срещу новинарската  медия „Медиапул” “ (бившият репортер на медията Борис Митов бе глобен с над 30 000  евро във връзка с репортаж за имотното състояние на висш магистрат) и срешу разследващия сайт „Биволъ“ (медията е съдена за рекордните 0,5 млн. евро от една от водещите застрахователни компании в държавата).

Според ръководителите на медиите, интервюирани от Project Oasis, последиците от пандемията от Covid-19 и продължаващата война в Украйна представляват големи затруднения за медийния пазар, като свиват всякакви опции за развитие. Липсата на финансиране и реклама,  кара все повече медии да инсталират бутони за набиране на дарения във  уебсайтовете си. Все повече медии в България създават линкове към Patreon и др. подобни платформи за краудфъндинг  и  дарения в своите сайтове и   социални мрежи. 

От друга страна, медиите като „Факти“ и „Актуално“ заявяват, че не се възползват от възможностите за грантове и дарения, тъй като собствениците им се стремят към максимално възможната финансова независимост, както и към повече независимост в издателската си дейност, които според тях могат да се постигнат само чрез продажбата на реклама и услуги, избягвайки сътрудничество с донори.

Спадът в рейтинга на основните телевизии  в България даде възможност за развитието на независими медийни екипи , на  подкастовете им и каналите им в YouTube. Поради цензурата и политическия натиск  върху обществения оператор „Българска национална телевизия“ (БНТ), някои от най-добрите й  журналисти бяха отстранени от националния ефир. . Някои от тях се насочиха към частни телевизии, докато други започнаха свои онлайн проекти, какъвто е примерът с YouTube-канала„Алтернативата“, който се самофинансира от дарения на зрители. В същото време, пандемията от Covid-19 и войната на Русия в Украйна доведоха също така до бума  на фалшивите новини в българските медии. 

Последна актуализация: Януари 2023 г.